Узана Поляна Фест 2026 беше като отваряне на бестселъра на най-чакания роман за годината – книга, в която планината разгръща страниците си бавно, с онзи мек шум на вятъра, който те кара да забравиш града, задачите, сроковете, телефона, света. Три дни, в които повече от 15 000 души влязоха в една обща приказка – не измислена, а истинска, преживяна и споделена.
Началото даде кметът на Габрово Таня Христова и подчерта, че истинската сила не е в надмощието, а в равновесието. И че Узана Поляна Фест е място, където зелените идеи се превръщат в действие. Точно така започна всичко – с обещание за баланс, за свързаност и за смисъла, който всеки търси.
Разговорът за климата беше едно от онези преживявания, които не те оставят същия. Хората говореха за сушата в градините си, за съхнещите гори, за липсата на местни сортове, за тревогата за децата. Нямаше графики, нямаше сложни термини, а човешки истории. „Климатът не е абстракция, а живот.“ – казваха хората. И точно затова Община Габрово представи своята нова зелена и синя стратегия именно там, на поляната, но не като документ, а като съвместна работа на всеки, който има отношение. А това сме всички ние, които с малки действия, можем да случваме по-големи промени.
Пространство „ПоЗнание“ беше като малка вселена в голямата поляна. Там хората се събираха сутрин за медитация, за да се сприятелят със себе си, да чуят звука на бансури, да усетят как тялото и умът се подреждат. Паневритмията донесе онзи космически ритъм, който кара дори въздуха да вибрира. Астрологията отвори врати към рода и неговите тайни. Лекцията за втория живот на дрехите ни върна към гардероба – към онези малки избори, които правим всеки ден. Шафранът изпълни шатрата с аромат, а разговорите за свободата и емоциите ни напомниха, че устойчивостта започва отвътре. Каменната зидария показа как старите занаяти могат да бъдат мост към бъдещето. И всичко това се случваше под дърветата, сред природата, която сякаш идваше от самата планина.
Младежката зона беше като отделна приказка – шумна, цветна, жива. Там младите хора играеха, учеха, създаваха, спореха, мечтаеха. Те бяха навсякъде – в лекциите, в игрите, в доброволческите дейности, в музиката. Узана винаги е била място за тях, но тази година те бяха нейното сърце. Също като децата, в техния свят. Детският център на Узана Поляна Фест 2026 беше едно от най‑веселите и оживени пространства на Голямата поляна – зона, която всяка година се подготвя с особено внимание. Създадена специално за най‑малките посетители на фестивала, така че децата да могат да играят, творят, учат нови неща и да се забавляват в безопасна, приятелска и вдъхновяваща среда, близо до природата. Програмата за техните три дни се старае да развива въображението, двигателните умения и любопитството им, като същевременно им предлага възможност да се срещнат с нови приятели и да преживеят фестивала по свой собствен, магичен начин.
Фермерският пазар беше като пазара в старите приказки – с местни сортове, чисти продукти, занаятчийски храни, усмихнати хора, които разказват за земята си така, сякаш е част от тях. Там се говореше за семена, за почва, за храна, за това какво означава да произвеждаш отговорно. Много посетители казаха, че именно там са разбрали най-добре връзката между климатичните промени и ежедневните избори.
Спортните турнири превърнаха поляната в съседство в арена на смях, емоции и феърплей. Шахът събра 32 участници, а футболът и волейболът – цели 25 отбора, много от които сформирани на място. Дамският отбор „Пърленките“ стана легенда, след като победи мъжки тим след дузпи. Спортът донесе онзи естествен дух на общност, който не може да се опише, а само да се преживее.
А вечерите… вечерите бяха магия. РИА с премиерна песен, Невидено, Ехо Балкан Самба, Момчил Косев и бенд – габровската нишка, която винаги носи топлина. Мери Бойс Бенд и Миро събраха цялата поляна в едно голямо танцуващо море. А после – DJ RayBone, който превърна Узана в открито парти под звездите.
Децата от българската общност в Румъния, докоснаха сърцата на всички и бяха едно от най-важните присъствия на фестивала. Три дни бяха част от приказката, а в последния ден изпълниха фолклорни песни и танци, които трогнаха всички. За поредна година, но този път на ново място, те направиха мост между държави, традиции и поколения.
И както всяка приказка има своя финал, така и Узана Поляна Фест завърши с голямото узанско хоро, а танцов ансамбъл „9/8“ поведе хора, хванати ръка за ръка. В този кръг имаше всичко – общност, ритъм, традиция, бъдеще.
Община Габрово отправя своята благодарност към всички – лектори, участници, доброволци, фермери, младежи, артисти, спортни клубове, партньори и най-вече към хилядите посетители, които превърнаха Узана Поляна Фест 2026 в приказка, която ще се разказва дълго.
Разговорът за климата ни обединява и ни показва, че промяната започва от малките избори
Понякога разговорите за климата звучат далечно, като нещо, което се случва някъде другаде. Но на Узана Поляна фест 2026, в рамките на гражданската дискусия за климатичните промени, стана точно обратното. Хората говориха за климата така, както го усещат в ежедневието си- през сушата в градините, през съхнещите гори, през липсата на местни сортове, през тревогата за децата и бъдещето им.
Това беше разговор, който не започна с презентации, графики и сложни термини, а с една дума, която казва всичко „климат“. Хората казаха ясно, че климатът не е абстракция, той е всичко, което ни заобикаля и всичко, което зависи от нас. Той е природа, отговорност, живот, въздух, бъдеще, поминък.
И точно затова Община Габрово разработва нова зелена и синя стратегия – не като документ, който стои в по рафтовете, а като практичен план за това как да пазим водата, зелените площи, горите и местните ресурси. В дискусията беше представено как вече се правят конкретни стъпки като напояване с алтернативни водни източници вместо питейна вода, система за ранно предупреждение при пожари и наводнения, дрон, който може да излети автоматично при инцидент и да даде картина на живо. Това не са „технологии заради самите технологиите“, а решения, които хората разбират, защото виждат сушата, пожарите и промените.
Участниците, от различни сектори, посочиха още, че климатичната адаптация не е само работа на институциите. Тя започва от земята, семената – и то от местните сортове, от фермерските пазари, от това да знаем какво ядем и откъде идва. Много от тях споделиха тревога, че българските сортове изчезват, че земеделието става все по‑зависимо от химикали и вносни хибриди, че липсва държавна политика за агро биоразнообразие. Но споделиха и надежда, че общността може да бъде двигател, че градското земеделие, например, работи, а децата са най‑силният посланик на промяната.
Дискусията в непринудената обстановка, сред дървета в Балкана, показа, че климатът не е тема за експерти, а за хора. И че зелената стратегия на Габрово се прави именно заради тях, за да има вода, парковете, гори, които не съхнат, местни храни, за да има бъдеще за децата ни.
Разговорът за климата ни обединява и ни показва, че промяната започва от малките избори, но и от големите решения, които една община може да вземе, когато слуша хората.
Рекорден брой участници в спортните турнири на Узана Поляна Фест 2026
Спортните турнири на Узана Поляна Фест 2026 привлякоха рекорден брой участници и превърнаха поляната в оживена арена на феърплей, спонтанни отбори и донесоха още повече неподправено фестивално настроение.
Още в пръвия ден от фестивала, когато слънцето започна да се снижава, в пространство ПОЗНАНИЕ настъпи време за тишина, концентрация и интелектуална битка. Първият открит турнир по блиц шах в историята на фестивала, организиран със съдействието на ШК „Орловец 1997“ – Габрово, събра 32 участници, които повече от два часа премериха стратегическо мислене и бързи решения. Под сенките на дърветата, сред спокойствието на Узана, шахматисти от различни възрасти и опит доказаха, че спортът не е само движение – той е и ум, и характер, и способност да останеш фокусиран, когато всичко около теб те предизвиква да се впуснеш в най-различни активности.
В съботния ден, под откритото небе и жаркото слънце, футболът и волейболът събраха общо 25 /13+12/ отбора – далеч над първоначално планираните 16 /8+8/. В предварителното записване заявки бяха подали едва пет тима, а всички останали се сформираха на място, в духа на Узана, където хората се събират, за да играят, да се забавляват и да бъдат част от една общност.
Футболният турнир събра 12 отбора и донесе емоции, които напомниха за големите мачове от световното първенство, течащо по същото време. Атракцията на турнира бяха дамския отбор „Пърленките“, които се изправиха срещу „Рестарт Юнайтед“ и след дузпи успяха да победят момчетата с 3:1. На финала триумфира „Живко микс“, следван от Отбор без име и „Бразилците“, които внесоха характерен заряд и настроение. Волейболът също привлече силен интерес – 13 отбора се включиха в надпреварата, а на върха се изкачиха „Лечителите“, пред „Маниаците“ и „Наказателите“. Турнирите бяха организирани със съдействието на компанията за селектирано пиво БИНДИНГ България, която традиционно подкрепя спортните инициативи на фестивала.
Тази година спортът беше сред най‑силните акценти на Узана Поляна Фест. Не просто състезания, а истинско преживяване, което събира хората, създава нови приятелства и носи онзи естествен дух на общност. А в контекста на тазгодишната фестивална тема „Равновесие“, спортът ни показа как балансът се проявява в движението, в играта, в уважение към съперника и в способността да бъдеш част от нещо по‑голямо.
Сахаджа йога, паневритмия и астрология в зона Себепознание
С медитация сахаджа йога започна ден 3 в зона Себепознание. В практиката ни въведе Евгения Иванова, която ни разказа повече за този лесен метод за постигане на баланс, спокойствие и удовлетворение в нашия живот. Сахаджа означава спонтанен, отвъд ума и може да се преведе като възможност за събуждането на енергията в нас. Опитахме се да го постигнем чрез медитация под звуците на бансури – класическа индийска флейта.
Малко по-късно ни гостува д-р Светла Балтова, за да ни представи темата си: хармонията на човека чрез практиката паневритмия. За нея тя е висш космически ритъм, едно от свещените неща, което тръгва от България, за да се играе на 5 континента. Д-р Балтова ни разкри как тази практика влияе върху физическото, психическото и духовното благополучие. Говори за въздействието на движението в синхрон с музиката и природните ритми, за силата на съзнателното присъствие и за това как паневритмията ни помага да възстановим хармонията със себе си и хората около нас.
Лекциите през деня завършиха с архитект Йордан Стоянов, чието хоби от 30 години е астрологията. Той ни представи един различен поглед към взаимовръзката между древната мъдрост и съвременния човек. Разгледа как принципът на рода намира отражение в личния живот, в семейните модели и в астрологичната карта, както и как осъзнаването на тези закономерности може да ни помогне да изградим по-хармонични отношения, да разкрием своя потенциал и да намерим своето място в света.
Вторият живот на дрехите: финална среща с голямо послание в Пространство ПоЗнание
Неделният предиобед в Пространство ПоЗнание на Узана поляна фест завърши с разговор за една от най-близките до всекидневието ни теми – дрехите, които купуваме, носим, пазим или изхвърляме. В лекцията „Вторият живот на дрехите: защо повторната употреба има значение“ Елена Кулева, CSR мениджър на HUMANA People to People България, насочи вниманието към връзката между личния ни гардероб, бързата мода и климатичните предизвикателства.
Срещата започна от големия въпрос за начина, по който произвеждаме и потребяваме. Текстилната индустрия използва значителни ресурси, а агресивните модели на бързата мода скъсяват живота на дрехите и водят до все повече отпадък. Кулева припомни, че устойчивият избор невинаги означава да купим нов „екологичен“ продукт. Често най-устойчивото решение е това, което вече притежаваме и използваме възможно най-дълго.
„Коя е най-устойчивата торбичка?“ – въпросът получи прост, но важен отговор: тази, която ползваме многократно. Същото важи и за дрехите. Преди да направим нова покупка, можем да се запитаме дали наистина имаме нужда от нея. А когато решим да се разделим с нещо от гардероба си – дали то не може да бъде подарено, разменено, ремонтирано или преобразено.
Разговорът премина през идеята за капсулния гардероб – малък брой качествени, универсални и лесно съчетаеми дрехи, които могат да служат в различни ситуации и сезони. Целта не е да се откажем от личния си стил, а да изберем качество и функционалност вместо излишно количество.
Публиката сподели и примери за творческа повторна употреба – чанти от стари чадъри и рокли, нов живот за дънките, пачуърк одеяла и други текстилни предмети. А за дрехите, които вече не могат да бъдат носени, съществуват възможности за оползотворяване като текстилни парцали и други материали. Важно е да помним, че повторната употреба стои преди рециклирането в йерархията на отпадъците – защото така най-дълго запазваме стойността на вложените ресурси и труд.
Елена Кулева представи и работата на HUMANA People to People България, която събира, сортира и насочва дрехите към нов живот. Организацията работи на принципа на солидарността, а приходите от дейността ѝ подкрепят устойчиви и социални проекти.
Тази заключителна среща естествено събра в едно и посланията от изминалите дни в Пространство ПоЗнание. Говорихме за това как социалната икономика прави хората видими; как пчелите, семената и почвата пазят живите системи; как старите занаяти носят знания за бъдещето; как свободата и емоционалното равновесие започват от личната отговорност.
И в края отново се върнахме към най-важното: устойчивостта не е далечна идея. Тя е в начина, по който се отнасяме към природата, към вещите, към труда на другите и към собствените си избори. Именно затова Пространство ПоЗнание намери своето място в Зеленото сърце на България – като място за срещи, които превръщат знанието в действие.
От камъка до вътрешната свобода: следобедът, в който Пространство ПоЗнание събра различни светове
Какво общо имат камъкът, въпросите от един куиз, свободата да заявиш себе си и способността да приемеш емоциите си? На Узана поляна фест отговорът не е в една формула, а в срещата между хора, знания и преживявания сред природата.
Следобедната програма в Пространство ПоЗнание показа именно това – че устойчивият живот не е само грижа за околната среда. Той е и отношение към културната памет, към общността, към свободата на личността и към вътрешния ни свят.
С лекцията „Камъкът и историята на един занаят“ Христо Тоцев върна публиката към едно старо, но напълно съвременно умение – сухата каменна зидария. Той разказа как без цимент и без скрити конструкции камъните могат да изграждат стабилни зидове, тераси, арки и сводове, които работят в съгласие с терена и водата.
За майстора най-важно е самодренирането – способността на зидарията да пропуска водата, вместо да я задържа. Именно затова техниката е толкова подходяща за градини, наклонени терени и терасиране. На фестивала посетителите могат да видят и демонстрационна половин арка, изграждана на място – доказателство, че традиционният занаят не е декоративен спомен, а живо знание с бъдеще.
След срещата с камъка Пространство ПоЗнание смени ритъма с образователния куиз, реализиран с подкрепата на Hitachi Energy. Десет отбора по петима участници се впуснаха в надпревара, в която знанията, бързата мисъл и доброто настроение бяха еднакво важни. Тематичният кръг, посветен на Hitachi Energy, предизвика допълнителен интерес, а състезанието показа, че ученето е най-силно, когато е споделено.
В 17:00 ч. Розмари Де Мео насочи разговора към една различна форма на устойчивост – вътрешната. Темата „Дай, за да получиш или колко струва свободата?“ отвори въпроси за личността, достойнството, отговорността и отношението към труда на другите.
Тя провокира аудиторията да помисли дали живее там, където иска; дали работи това, в което е добра; дали има смелостта да заявява собствената си истина и да превръща мечтите си в цели. Свободата, според нея, не е само право да избираш, а и готовност да поемеш отговорност за избора си – включително да цениш създаденото от другите в изкуството, културата и живота.
Финалът на следобеда беше поверен на емоционалния терапевт Владимир Памушки и лекцията „Стани господар на начина, по който се чувстваш!“. Той представи идеята, че трудните емоции не изчезват, когато ги пренебрегваме. Те имат нужда първо да бъдат разпознати и приети.
Чрез образа на неканения гост на вратата Памушки обясни как често се опитваме да отпратим тъгата, страха или гнева, вместо да им дадем пространство да преминат. В основата на представения подход беше разбирането, че емоционалната свобода започва не с борба със себе си, а с внимание към това, което реално преживяваме.
Така четирите срещи се свързаха естествено с идеята на Узана поляна фест. Камъкът ни припомни как знанието от миналото може да работи за бъдещето. Куизът показа силата на общността и споделеното учене. Разговорът за свободата постави човека и неговата отговорност в центъра. А лекцията за емоциите върна вниманието към личното равновесие.
На Узана природата не е просто фон. Тя е мястото, в което си припомняме, че устойчивостта започва от връзките – с мястото, с другите и със самите нас.
Лимонада със шафран, ароматна лампа и смислени разговори за себе си в зона Себепознание
Ден 2 в зона Себепознание започва с медитация, с която упражняваме способността си на състрадание към себе си. В преживяването ни въвежда Анна Оклева, която ни представя темата: Сприятели се със себе си. Говорим за подтискането на емоциите, което разболява тялото ни и за това как да приемаме нашите преживявания с мъдрост и грижа.
Малко след това се разнася опияняващ аромат, защото наши гости са Антонио Бонев и Живко Живков от сдружението на шафранопроизводителите в България. Темата е българското червено злато – шафрана – есенна култура, отглеждана от древността с неизмерими ползи за здравето. Естествен щит срещу вируси и възпаления, който укрепва имунитета, подобрява качеството на съня, балансира нервната система, подкрепя функцията на сърцето и паметта. 150 хиляди цвята са необходими за производството на 1 кг. от този безценен продукт, като българският шафран е в топ 3 в света по качество, доказано чрез лабораторни анализи. Опитваме от тази вълшебна подправка, която лекторите ни поднасят чрез уникална лимонада и посрещаме с удоволствие безкрайно усмихнатия инж. Стойчо Иванов. Той ни води умело в темата за ритъма на човека, значението на светлината и връщането към естественото като път към по-пълноценен и хармоничен живот.
След кратка пауза започваме следобеда с лекцията на Аида Марковска за равенството и равновесието в рода. Шатрата е препълнена, а извън нея има правостоящи. Лекциите на Аида винаги предизвикват подобен интерес на Узана поляна фест, защото с нея си говорим за нещата, които всички знаем, но все някак прескачаме. Всичко има решение по родов път, използвайки традициите и обредите в собственото семейство, смята тя. И ни води смело и умело в знанието за това как да възстановим равновесието в семейството чрез огъня, водата, хляба, почитането на предците, песните, приказките и баниците на баба.
След нея в зона Себепознание влиза д-р Невена Пановска – дерматолог с дългогодишен професионален опит, който вярва, че истинското здраве се изгражда чрез хармонията между ума, тялото и начина на живот. В своята практика тя съчетава медицинските си познания с холистичния поглед към човека. Вярва, че здравето не е случайност, а резултат от ежедневни решения. Лекува първо причината, а после проблема. Говори ни за силата на храненето, движението, емоционалния баланс и връзката ни с природата като основни елементи в изграждането на пълноценен и жизнен живот.
Завършваме деня отново с Живко Живков – юмейхо терапевт и холистичен практик и Николета Тотева – експерт по астрология и нумерология, които ни представят равновесието – тазгодишната тема на Узана поляна фест чрез собствения си опит и поглед върху живота. А в края на деня спираме ароматната лампа и пускаме в шатрата децата, защото и днес Дани Русев ги събира в училището за фокуси.
От невидимите хора до бъдещето на семената: съботният ден започна с идеи в Пространство ПоЗнание
Съботната сутрин на Узана поляна фест започна с четири срещи, които погледнаха към равновесието от различни посоки – през възможностите за хората в уязвимо положение, грижата за пчелите, живата почва и съхраняването на семената за следващите поколения.
Първата лекция – „Невидимите хора, видимите решения: силата на социалната икономика“, представи Ралица Манолова, ръководител на Регионалния център за социална икономика и социални иновации – Габрово. Тя говори за социалното предприемачество като модел, който съчетава стопанска дейност с реална обществена полза – създаване на работа, подкрепа за хора от уязвими групи и устойчиви решения за местните общности.
В Северен централен район вече работят 24 регистрирани социални предприятия. Те не само предлагат продукти и услуги, а създават възможности за хора, които често остават извън пазара на труда. Представени бяха примери за социални иновации – мобилни медицински услуги, достигащи до хора без лесен достъп до лекар, и спортно-терапевтичен център, който съчетава движение, психологическа, педагогическа и логопедична подкрепа за деца.
Ралица Манолова обърна внимание и на възможностите за регистрация на социални предприятия и социални иновации, както и на ролята на Центъра като място за консултиране на организации от целия Северен централен район. Посланието бе ясно: социалната икономика прави хората видими не чрез съжаление, а чрез доверие, умения и участие.
Следващата среща отвори вратите към света на пчелите. Боряна Първанова и Георги Райжеков от АпиУелнес представиха темата „ПЧЕЛЕН-УЕЛНЕС В БЪЛГАРИЯ – Възстановяване чрез силата на природата“. Те направиха важно разграничение между апитерапията, свързана с използването на пчелни продукти в контекста на здравето и профилактиката, и пчелния уелнес, който предлага преживяване, знания, отдих и по-близка връзка с пчелите, без да замества медицинска грижа.
Разговорът премина през богатството на пчелните продукти – зрял мед, прашец, перга, пчелно млечице, прополис и кошерен въздух. Лекторите споделиха практически съвети за съхранение на меда – на тъмно, в подходящи съдове и без силно нагряване, което унищожава част от ценните му качества. Те припомниха и че правилният термин не е „захаросан“, а „кристализирал“ мед.
Особено силен акцент бе поставен върху апитуризма – възможността да посетим пчелин, да опознаем пчеларството, да участваме в дегустация, работилница или преживяване в кошерна къща. На Узана гостите могат да усетят кошерния въздух в специално разположените къщички, а децата да се включат в творчески занимания на щанда на АпиУелнес. Представена бе и идеята за „кошери на знанието“ в читалищата – малки местни средища, които да пазят и предават знанията за пчелите и пчеларството.
В третата лекция Деси Владовска – вдъхновител, практик и популяризатор на природното градинарство – покани публиката да „върне природното равновесие в нашата градина“. Тя разказа за своята градина в село Раданово и за начин на работа, основан на наблюдение, разнообразие и минимална намеса: без копаене, без синтетични препарати и с уважение към естествените процеси в почвата.
Мулчът, зеленото торене, смесеното засаждане и създаването на различни растителни нива бяха сред практиките, които Владовска представи като своеобразна „природна автоматизация“. Тя обясни защо почвата трябва да бъде покрита, да задържа влага и да остава жива; как растенията получават хранителни вещества не само от торове, а и чрез въздуха, микроорганизмите и естествения кръговрат на органичната материя.
Въпросите от публиката насочиха разговора към използването на каменни брашна, стари семена, мулчиране с различни материали, ролята на гниещата дървесина и внимателното прилагане на оборски тор. Деси Владовска напомни, че една градина не е само място за производство на храна, а малка екосистема – и че дори в градовете можем да създаваме обществени градини, които връщат хората към почвата и сезоните.
Сутрешната програма завърши с лекцията „Бъдеще за семената, семена за бъдещето“ на д-р инж. Светла Николова от сдружение „ПолеРани“. Тя представи каузата за опазване и съживяване на местните и старите сортове – не като музейни експонати, а като растения, които трябва да продължат да се отглеждат, обменят и адаптират към конкретните почви и климат.
Сдружение „ПолеРани“ вече е събрало семена от над 60 култури и повече от 160 сорта, дарени от хора от различни краища на страната. Идеята е да се изгради национална общностна семенна банка и мрежа от пазители на семена, чрез която местните сортове да достигат до градини и стопанства, където могат да продължат живота си.
Д-р Николова върна аудиторията към земеделската памет на българските земи – към старите книги, местните наименования на сортове и знанията за културите, с които са живели предишните поколения. Тя постави важния въпрос какво губим, когато храната ни става все по-еднообразна, а земеделието – все по-зависимо от малък брой култури и сортове.
Четирите срещи оставиха една обща мисъл: равновесието не е даденост. То се изгражда – когато виждаме човека зад социалната кауза, когато пазим пчелите, подхранваме почвата и не позволяваме на семената да изгубят своята памет.
Таня Христова: Добре дошли там, където планината ни напомня най-важния урок, че истинската сила никога не е в надмощието, а в равновесието
Зеленото сърце на Балкана отново тупти в ритъма на Узана Поляна фест. Кметът на Габрово Таня Христова официално откри единадесетото издание на най-големия екологичен фестивал в България, който от 17 до 19 юли събира хиляди посетители, посветени на природата, устойчивото развитие и силата на общността.
В своето приветствие към гостите кметът акцентира върху избора, който всеки от нас прави – между развитието и опазването, между технологиите и природата, между личния успех и общото благо. „Добре дошли там, където планината ни напомня най-важния урок, че истинската сила никога не е в надмощието, а в равновесието. Узана Поляна Фест отдавна не е просто фестивал. Той е място, където зелените идеи се превръщат в действие, знанието среща вдъхновението, а децата ни учат, че бъдещето започва с малките решения, които вземаме всеки ден“, каза кметът в своето обръщение. Таня Христова благодари на организаторите, партньорите, доброволците и всички, които влагат сърце и професионализъм в създаването на този форум, и подчерта, че истинската стойност на фестивала се измерва не с броя посетители, а с хората, които си тръгват от него по‑вдъхновени и по‑готови да направят света около себе си по‑добър.
По традиция откриването се свързва и със символичен жест към природата – освобождаването на излекувани диви птици със съдействието на „Зелени Балкани“.
Фестивалът предлага богата програма в петнадесет тематични зони, включващи лекции, демонстрации, спорт, творчество, фермерски игри, музикални концерти и инициативи за природата. Посетителите могат да се включат в над двадесет тематични лекции за устойчиво земеделие, природни ритми, родова памет, пчелен уелнес, природни градини, модни решения и други.
В края на своето обръщение кметът призова гостите да намерят своето равновесие – с природата, с хората до себе си и със самите себе си. „Бъдещето не е нещо, което чакаме. Бъдещето е нещо, което създаваме – тук, заедно“, подчерта Таня Христова и пожела успешни фестивални дни, изпълнени с вдъхновение, съзидание и силна общност.
Узана Поляна Фест 2026 продължава до 19 юли и очаква своите гости с програма, която съчетава знание, музика, природа и споделени ценности.
Магично начало на зона Себепознание
Разпръснати по тревата снимки и хора, наредени в кръг, които разказват лични истории чрез кадъра, който са избрали. Така започва Ден 1 в зона Себепознание. В предизвикателството ни води Мария Георгиева, която се занимава с фотография откакто се помни. Преминала е през всички жанрове, но винаги нещо й е липсвало, докато не стига до прозрението, че чрез изкуството иска да помага на другите. Сега разпространява терапевтичната фотография в България, защото тя тук не е позната изобщо. За нея не е важен перфектния кадър, а само емоцията.
Мария казва, че всяка снимка, която правим е наш автопортрет, защото показва това, което е вътре в нас. Доказва го и упражнението, с което започваме нашата среща. После имаме задача да снимаме сами, а темата е: Кой съм аз?
И докато някои още разглеждат кадрите и ги обясняват пред шатрата, вътре влиза магьосника. Онзи русия, усмихнатия – Дани Русев, който децата помнят още от миналата година. А какво се случва след това… Тази история не може да бъде разказана, но може да бъде видяна отново утре вечер – 18 юли от 18 часа в зона Себепознание.
